За мен психотерапията е изкуство!
И също както в изкуството,и тук са нужни дълги години учене, чиракуване и търсене на собствен професионален подход. Което пък неизбежно бе свързано с опознаване на самата мен.
В началото бях привлечена от конкретността на биоенергетичният (или психо-телесен, както го наричат някои) терапевтичен подход на Вилхелм Райх и Александър Лоуен. Харесваше ми идеята, че физическото тяло е картата на нашите душевни болки и страдания. Винаги съм уважавала физическата телесна култура и когато открих, че чрез нея може да имаме и директен достъп до скрития свят на вътрешните ни емоционални изживявания, бях окончателно спечелена за каузата.
Постепенно обаче си дадох сметка, че т.нар неорайхиански подход има сериозни пропуски и недостатъци (за които постепенно ще говоря в блога към този сайт). Същият даваше умения за бързо и пряко въздействие върху клиента и неговия проблем, но във фазата на реконструирането на личността и нейното повторно интегриране не му достигаха дълбочина и умения. Прекалено много хора, прибегнали до този метод за помощ, оставаха зависими в една или друга степен към терапията или терапевта си. Като недоизрастнали деца, които се страхуват да се отделят от майките си, дори и на 30 години.
Нещо ми липсваше и започнах да търся нов отговор на стар въпрос.
Така се срещнах с Джиджи - проф. Луиджи ДеМарки. Смея да твърдя, че се учих и опознах една от последните живи легенди на европейската психотерапевтична мисъл на 20 век. Близък приятел и личен аналитик на Федерико Фелини, основал три водещи школи в Италия, клиничен и социален психолог, политолог, писател и социален реформатор, лидер на движения за граждански инициативи и права , като правото на развод и това на аборт, семейното планиране и сексуалното ограмотяване. Но преди всичко
благ и скромен човек, с огромно сърце и гениален ум. Винаги готов да изслуша съпричастно, да подкрепи и вдъхне надежда - от него възприех идеята за хуманизирането на нехуманното ни общество; за толерантността, диалога и сътрудничеството, които са основните залози за мирен и хармоничен живот. Днес Джиджи води последната си битка - тази с рака. Но той, който създаде теорията за първичният страх от смърттта като основната причина за човешките страдания, е спокоен. Достойно се бори с болката, а в светлите моменти продължава да пише и твори...
Примерът на Джиджи (и някои лични перипетии) ме поведоха в новата ми посока - в търсенето на същността на Духовността. Без да се отказвам или да отричам наученото и постигнатото до тук, днес аз изучавам йога, изпълнена с желанието и ентусиазма да намеря Пресечната точка.
В тази Пресечна точка аз виждам своя автентичен професионален подход.
